Изпаднали сте в дълбока депресия и не може да намерите път? Ударили сте дъното, но и не можете да отскочите, и да продължите нагоре? Чувствате се самотен, обиден на любим човек, на света дори и няма мира безпокойството ви? Има лек за състоянието ви. И това не е рекламен текст за някое лекарство или чудодейна отвара, защото душата няма нужда от пълнеж, а от погалване, стопляне и разбиране. Тогава на помощ идва друг начин на лечение – библиотерапията. Доста популярна от няколко години у нас. Дори се провеждат всяка година обучения на библиотекари в тази насока. Как те да бъдат полезни на читателите си.
„Библиотерапията всъщност е лечение на психични разстройства, депресия, самота и отчуждение с четене на книги. Още древните египтяни и гърци са смятали, че библиотеката е лечебница за душата. Те са използвали четенето като хармония между ума и тялото. В по-късно време четенето на религиозни текстове е било за по-бързо възстановяване на болни хора. По време на Първата световна война във военните болници също оздравително са чели книги на ранените войници. Доброволци са назначавали за това. Научната база на библиотерапията поставя Николай Рубакин. Разкрива връзката между писател и читател, и създава ново направление в психологията, която нарича библиопсихология. Днес, библиотерапията се възприема като психотерапевтично направление, подпомагащо хора, страдащи от психични проблеми или здрави хора попаднали в тежки житейски кризи. Осъществява се именно чрез четене на внимателно подбрана литература”, пояснява Мария Златева, библиотекар в Регионална библиотека „П. Р. Славейков” във Велико Търново.
Библиотерапията е подходяща за всякакви възрасти. Смята се, че може да предизвика по-малко негативни явления, отколкото другите психотерапевтични методи. Четенето е насочено към субективното преживявания на човека, и чрез героите и техните съдби, той се идентифицира с тях, а това му помага да открие собствения си проблем, да го анализира и да вземе за себе си най-подходящите решения.
„Ние, библиотекарите можем да бъдем само консултанти. Ролята ни е да подпомогнем читателя, не да го променяме. Да му покажем, че това, което той изживява не е изключение, да разбере, че не е сам. Да му помогнем да повиши личната си мотивация за справяне с проблемите”, допълва Златева.
В библиотерапията се използва художествена литература. Важно е подбраните книги да бъдат близко до душевното състояние на четящия, но и да отговарят на интелектуалното му ниво. Именно затова, по време на всяко обучение на библиотекари по това направление се правят и библиорецептурници.
„За самотата в детска възраст са подходящи „Ян Бибиян”, „Пипи дългото чорапче”, „Деца играят вън”, „Карлсон, който живееше на покрива”, „Алиса в страната на чудесата”, „Малкият принц”. При децата може би е по-лесно да бъдат насочени към такива произведения, които са подходящи за тяхното емоционално състояние. Докато възрастните не са склонни да търсят помощ и са си изградили бариери, които е по-рудно да бъдат преодолени”, пояснява Мария Златева.
Библиотекарят допълва, че пък от веселите книжки никой не се отказва. Най-любимата и най-интересната и за момичета, и за момчета е творбата на Станка Пенчева – „Мили, бате – писма на един дакел”. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с любопитство и с изострени сетива към света.
Добро пожелание в този смисъл е – бъдете с широко отворени очи за света и жадни да попивате от красивата реч на писателя!
снимки – pixabay.com
Кремена Крумова – Попова
