„Не мога да определя жанра на сборника „Благ мехлем”. Дали са спомени, дали са разкази, есента, драскотини, истории, но ги обединява това заглавие. Потребност е да го имаш този благ мехлем, той бе във всяка къща”, разказва Бойка Асиова, която бе във Велико Търново, за да представи най-новата си книга „Благ мехлем” и „Роден на Великден”. Срещата с читатели бе част от събитията от богатата и пъстра програма на „Фоайе на книгата с автограф”, организирана от Регионална библиотека „П.Р.Славейков” – Велико Търново през април.
Тя помни, че майка й е правила мехлем сама, от съставките – восък, сакъз и зехтин.
„В една плитка чинийка го правеше, на ръка. Винаги имаше у дома такъв мехлем. Пък и ние бяхме три деца, като се прибавят съседи, роднини. Винаги трябваше – за изгаряния, ожулване, ухапване. И стърготини от бъз също се слагаха. Помня го като потребност този благ мехлем. Мама казваше – „Човек на рана да го туриш, като благ мехлем ще ти заздравее раната”. Всеки от нас в живота си среща или си отглежда благ мехлем, т.е. потребни хора”, допълва Асиова.
Героите в сборника й са реални хора, от Разлог. Повечето истории с тях са разказани от майка й, други са лични спомени. И има още за разказване, обяснява писателката и смята, че ще дойде време да извади и тях на бял свят, в друга книга.
„В Разлог има хора, бежанци от Егейска и Вардарска Македония, руснаци имаше, дошли по времето на Гражданската война. Бяха една солидна група, с определено място в културата на Разлог. С дойде и сладкото от малини. Кой ти правеше сладко от малини тогава. Хората имаха друга работа. Имаше една леля – малиновата леля й казваха. Един руснак, бивш жп инженер пък му харесало при нас и писал писмо на приятели, идвайте, тук е много хубаво. Надойдоха, изпожениха се за момите, те пък подвиха кок и започнаха да правят сладко от малини”, усмихва се Бойка Асиова.
Най-важното послания на нейните герои е, че човек трябва да бъде добър. Защото колкото и да е учен и умен той, не е ли добър, не са важни другите му качества. Но пък не във всеки може да гнезди добратата.
„Обичам старите думи. Понятни са нали? Ако не знаеш нещо, отвори речник. У дома има 10 речника за чужди думи, излезли след един стар, много голям, дебел, дори латински пословици имаше в края му. Сега, умират думи, умират песни, умират истории, умират имена, умират везма! Това е умиране на култура и за това сме виновни ние, живите човеци. Няма език, който да не се обогатява от местните говори. Че нашият език кой го е създал? Иван Вазов взема народния език в насипно състояние и прави български език. Не трябва да се позволя умирането на думи. А това става с употребата им, като присъстват в писането”, смята авторката на „Благ мехлем”.
И допълва, че думата поднебие, която използва в другата си книга „Роден на Великден” за мнозина може да е непонятна, но тя е достатъчно добре обяснена в текста.
„Не съм я измислила аз, от Македония съм я взела. Това означава околия като понятие, а съвсем буквално е и като вдигнем поглед към небето, виждаме него, т.е. родното място, най-близкото нещо”, допълва Бойка Асиова.
Кремена Крумова – Попова
