Съсредоточаването във Велико Търново на един пъстър свят от интелектуалци, общественици, индустриалци, отворени и възприемчиви за новото, допринася за навлизането на коледните и новогодишните балове и в старата столица.
В началото на XX в. търновското туристическо дружество „Трапезица” започва да налага модата на коледните благотворителни балове. На „фаталната” дата 13 декември 1903 г. настоятелството му за първи път кани жителите на града на подобно „европейско” тържество, което се провежда в салона на читалище „Надежда”. Тоя коледен бал е все още твърде далеч от стила и изискаността на подобни светски прояви. Въпреки прокрадващия се тук там провинциализъм в облеклото и обноските, стремежът към усвояването на новото, към все по-силно налагащия се в страната beau – monde, е очевиден. Най-важен обаче е фактът, че участниците събират 173.85 лв., като сумата се оползотворява за родолюбиво начинание – благоустрояване и залесяване в района на Руския паметник, намиращ се на хълма Света гора. Особено впечатляващ е зимният бал на Туристическото дружество през 1905 година. Тогава настоятелството решава „цел на бала, който ще дадем, да е залесяването на р. Янтра с тополи, орехови дръвчета.” Събитието остава в историята и с факта, че на него за първи път в изпълнение на военния оркестър при Търновския гарнизон звучи туристическият марш „Балкани” по текст на Кирил Христов и музика на Иван Константинов. Оттогава насетне зимните балове се превръщат в ежегодна и очаквана с радост от старостоличани традиция, а набраните средства продължават да се използват за благоустроство на града и околностите, за поддържането на историческите паметници и тяхното популяризиране, за създаването на благоприятни условия за пребиване на българските и чуждестранни гости. Така например през 1906 г. парите се оползотворяват за отпечатване на подготвяния от туристическото дружество пътеводител на Велико Търново, а през 1914 г. – за ремонт на съборената от земетресението Туристическа хижа на крепостта Царевец.
Най-бляскави, изискани и представителни в града са офицерските новогодишни балове. По статут офицерите от Търновския гарнизон са част от елита не само на търновското, но и на цялото общество в Царство България. На тях се гледа с уважение и респект, те са издигнати в култ, тъй като повечето от тях участват във войните за национално обединение, а в мирно време всички носят тежка и отговорна служба в гарнизона.
Организацията на бала започва седмици преди самото събитие. Определя се кръга на поканените, вида униформа според церемониала и ранга на почетния гост. Изпращат се и специални, богато украсени покани до търновския елит, като цивилните лица задължително трябва да си купят билети за участие. Най-често събраните средства се използват за благотворителни цели. За самия бал залата на Офицерското събрание (по-късно Военен клуб) се украсява с кокарди и знамена, портрети на монарха и семейството му. Масите се застилат с бели покривки, поставят се кристални чаши и сребърни сервизи. За празничното настроение на присъстващите се грижи военният оркестър, а за самото провеждане на бала се избира комендант – висш офицер. Няколко млади офицери в бели кители служат за стюарди. Те посрещат гостите на прага, въвеждат ги в салона, настаняват дамите. Новогодишното тържество се открива от най-старшия офицер, след него говори почетният гост. Следват изпълнения на химна, марша на 18 пехотен Етърски полк и химна на Негово Величество Царя. Произнасят се тостове за отечеството, монарха, доблестното офицерство, за честта на пагона и оръжието, за историята, която няма да забрави достойните си синове.
След официалната част комендантът открива танците. В тях, следвайки строго определен протокол, се включват почти всички присъстващи. На столове, наредени край стените на салона, стоят търновските дами, които не танцуват. Добрият тон повелява присъстващите болярки да не валсират само с един офицер, освен ако не са сгодени. Омъжените или сгодени дами могат да танцуват с друг офицер, след като последният получи разрешение за това от съпруга, съответно годеника.
С особено нетърпение младите търновски военни очакват приближаването на полунощ, тъй като към 22.30 ч. старшият офицер напуска бала. С това се дава старт на неофициалната част. Оркестърът започва да свири по-модерни танци, веселието достига пълния си вихър. По-свободното поведение между младите обаче е недопустимо, тъй като комендантът остава докрай и следи за реда и “спазването на добрите нрави”.
С настъпването на Новата година участниците изслушват поздравленията, отправени по радиото от Царя, министър-председателя, или друг висш представител на властта, след което се дават топовни салюти, възвестяващи Новата година.
Въпреки бурната нощ, на следващата сутрин, точно в 6.00 ч. целият личен състав на гарнизона е в строя за издигане на знамето.
Всички офицерски новогодишни тържества във Велико Търново са впечатляващи, но „бар-балът” по случай новата 1929 година поразява присъстващите, тъй като е твърде нетрадиционен. Водени от убеждението, че ”многото вечеринки, които през тия празници се даваха, измориха гражданството със своето еднообразие”, членовете на Офицерското събрание организират бал „като приказка, с ефектни светлини, сепарета, кафенета и прочее изненади.” А събраните немалко средства се предоставят за строежа на Военния дом-музей.
Съвсем не празнично обаче е посрещането на Новата 1944 година, тъй като на 28 август 1943 г. умира цар Борис III. За атмосферата на празника тогава красноречиво свидетелстват извадки от дневника на търновския генерал-лейтенант Атанас Стефанов: „31 декември – петък. Довечера е Нова година, обаче няма да има нито бал, нито забави поради траура за Н. В. Царя и войната. Всеки ще посреща Новата година вкъщи… Като стана часът 23 и започнаха поздравителните речи по радиота от Регента Богдан Филов, от Министър-председателя Добри Божилов, от наместника на Светия Синод Видинския Митрополит Неофит…ЧЕСТИТА ДА НИ Е НОВАТА 1944 ГОДИНА!!!”
Социалната затвореност на офицерските новогодишни балове лишава от възможността за участие на по-широк кръг старостоличани. Дори и по-заможните търновци, които могат да си позволят купуването на входни билети, както и набавянето на специално облекло, нямат достъп до тях. Въпреки това те, както и хората от „средна ръка”, съумяват да разчупят и разнообразят коледно-новогодишните традиции.
Така например през 30-те и 40-те г. на ХХ в. интелектуалците, богатите търговци и фабриканти, поддържащи контакти със западни фирми, предпочитат да посрещат празниците в сладкарница “Виктория”, намираща се на днешната улица “Независимост” № 33. Там най-често празнуват членовете на Лигата на говорещите английски език и представителите на “Алианс франсез” и “Дойч ферайн.” За тях собственикът Кръстьо Илиев Тонев майстори великолепни торти, оформени като часовник, елхичка, герба на Велико Търново, коледна звезда и какво ли още не. Празнуващите с удоволствие похапват и фини пасти и кексове, които се предлагат “по софийски, модерно, на крак.” Независимо от лютия декемврийски студ, сковал града, посетителите често се изкушават и от различните видове млечни и плодови сладоледи, както и ненадминатите специалитети на майстора-сладкар – шоколадово-сладоледените комбинации “сънди” и “шоколатин”, приготвени от натурални продукти.
За доброто настроение на клиентите допринася и пищната, но стилна украса, особено кокетно нагиздената елха. Радио-музиката допълва празничната атмосфера. За първи път във Велико Търново именно в сладкарница “Виктория” се предлага и изпълнение на “живо” на популярни музикални произведения. Те се представят от студенти, завърнали се в родния град за коледно- новогодишната ваканция.
Съхранените до наши дни документи свидетелстват, че интелектуалците и старостоличаните от „средна ръка” предпочитат да посрещат Нова година в Туристическата хижа и салоните на читалищата „Надежда” и „Искра”. Те едва побират развълнуваното гражданство, като най-оживени и радостно-възбудени са децата.
Особено характерно за самочувствието и светоусещането на болярите е посрещането на Новата 1934 година. Описанието, дадено в общински вестник „Велико Търново” може да послужи като визитка на търновската Нова година, от която е видно, че и за миг жителите не забравят за миналото на своя град.: „Салонът (на читалище „Надежда” – б.а) блести с новогодишната си украса, а на сцената се вижда изписана годината 1934. Под нея искрят думите „Били сме” и датите 1186, 1207, 1230, 1885, 1908 г. При пълна тишина и приповдигнато празнично настроение започва впечатляващ спектакъл. На сцената излизат войници, облечени с подходящо за епохата облекло и снаряжение, под звуците на народния хор те пресъздават сцени от миналата бойна слава на родината и съответната незабравима страница от историята на Велико Търново”.
Тодорка НЕДЕВА
РИМ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
