Култура

Архитектурното наследство на Арбанаси – къщи, чешми и храмове

Значителна част от наследството представляват къщите в Арбанаси от XVII –XVIII в. Те са планирани съобразно функциите и възможностите на терена. Стените им са изграждани поетапно, като в повечето случаи се използва т.н. арбанашка арка (кобилица), завършваща с остър връх. Несъмнено това е ориенталски мотив, силно застъпен в архитектурното наследство на Арбанаси. Такива арки (вътрешни и външни, високи и тесни или равномерно широки) можем да открием в почти всички фасади на Констанцалиевата къща, Хаджиилиевата къща, Попянковата къща, къщата на баба Кали, в църквите и манастирските постройки на същата територия. Върху западната фасада на църквата „Събор на св. Архангели Михаил и Гавраил“ например много добре се виждат начините на градеж от дялан камък и комбинация с тесни тухлички. Това се прави на местата, където трябва да се оформят архитектурните ниши с остър връх. Същото се отнася и за домовете на богаташите.

Освен това, характерна особеност за тези домове – крепости е наличието на джамали (за суровите зимни дни), дебелите стени и възможностите за скривалища. Не по-малко съществени елементи от интериорните пространства са декоративните мотиви, пластични решения и създадени удобства. Всяка богата къща разполага със здрави и добре обковани дървени портици и вътрешни резбовани врати. Корнизите и таваните в някои помещения са допълнително украсявани чрез гипсови отливки и нанасяне на цветни фризове. Прозорците, в по-големите помещения, са широко проектирани, с множество решетки и подвижни дървени капаци за изолация. Подовете са изолирани с керамични плочи или дюшеме, а върху тях – кожени настилки или килими с ориенталски мотиви. Върху миндерите пък са поставени красиви плетени възглавници, а стените – покрити с икони, йерусалимии и дипломи за търговска дейност.

Неделима част от архитектурното наследство в Арбанаси са чешмите. Една от тя е наречена „Коконската“, изградена от дялани камъни в непосредствена близост до известната Констнацалиева къща. Построена е през 1786 г. с даренията на кокона Султана. Друга значителна постройка от 1829 г. е  „Пазарската чешма“.  Поръчител и дарител за този благодатен извор е Мехмед ага, който поръчал да се извае и надпис с текст на старинен арабски език за суетата на човешкия живот и за добрините, които остават след смъртта.

д-р Пламен Събев – Регионален исторически музей

-Велико Търново