Интервю

Атанас Тодоров: Мъдростта не може да бъде преподавана – тя е вътрешен живот

Откриване на учебната година на Школа Път на Мъдростта ще се проведе на 13 октомври, от 13.00 часа, в хотел „Меридиан Болярски“ във Велико Търново.

По този повод разговаряме с Атанас Тодоров, председател на Общество Път на Мъдростта във Велико Търново и представител на фондация „Безсмъртни българи“.

– Г-н Тодоров, какво е Школа Път на Мъдростта?

Школа Път на Мъдростта е културният посланик на Учението Път на Мъдростта, чийто автор е Ваклуш Толев, тя изучава водещи принципи в духовно-културната еволюция на човечеството. Разбира се, онова, което изначално бихме могли да споделим, за да се усети метафизичната страна на въпроса, е голямата идея на Ваклуш Толев за йерархията на Духовните вълни.

Според тази доктрина еволюцията на Мирозданието е обусловена от седем Духовни вълни, излив на Логоса, на онова Творческо Съзнание, което е прието като извор на Сътворението. Духовните вълни са еманация на Логоса – специално вложена ритмика на волята за Сътворението.

В настоящия еволюционен стадий – на Петата коренна раса, след Вълните на Сътворението, Митологията, Правдата и Любовта, Мъдростта е новата стратегия на Живота. Бъдните Духовни вълни (които са проблем и на други епохи), са на Истината и на Свободата.

– Бихте ли споделили по няколко идеи за тези Духовни вълни?

Духовните вълни са глед и двигател на еволюцията, те са степени в усвояването на бога, който е у нас. Всяка Духовна вълна изгражда определени принципи в човека.

Първата Духовна вълна – на Сътворението, влага подобието и осъществява в човека борба за индивидуализиране на Физическото поле. В нея от Рая – Менталния свят, сътвореният Адам – умът, започва да се себесъзнава на Физическото поле. Тук са и пещерния егоцентризъм, тук са и тотемните изповедания… В Духовната вълна на Сътворението – казва Ваклуш, човекът е едно вложено божество, което трябва да си отвоюва образ, за да се разгръща. Тази Духовна вълна е и цяла Космогония – за това как е сътворен светът и човекът.

Втората Духовна вълна е на Митологията. Тя влага въображението и ражда в душата на човека конфликта да търси божествеността. Митологията носи вече идеи за път на човека – за цивилизация, за култура, т.е. за демонстрацията на човека в себеосъществяване на Физическото поле. И можем да я видим изразена в един колосален митологичен свят – в паметници на културата, в пирамиди и храмове, в стихии и богове… – и във всичко онова, за което древните легенди ни свидетелстват. И много вярно е, че понякога историята си служи с легенди – за да извини разума, че не може да схване всички тайни. А всичко, каквото въображението е родило тогава, е една реалност. Защото въображението не е  памет на ума, то е памет на инволюцията, на слизането на Духа в материята. И безспорно, тогава човекът е имал по-безпрепречен контакт с висшите си светове. В този митологичен стадий има един основен принцип – човекът, който вече е сътворен трябва да овладее онова, което го заобикаля, трябва да овладее стихиите… Затова онези времена са изпъстрени с толкова много хероизми, с битки и надмоги – които са външни образци на вътрешни тайни.

Третата Духовна вълна е Вълната на Правдата. Тя е вече поведение, правила и казън. Правдата ляга в основата на големите религии до християнството, които са запазили физиономии и до днес. Ще я видим в юдаизма, ще я видим в будизма, ще я видим безспорно и в мохамеданството. Затова в религиите на Правдата винаги се говори – Законът, Заветът (по това можем да ги познаем), и там често възмездността е без мярка. Духовната вълна на Правдата е най-вече възпитание на ума що е добро и що е зло, възпитание чрез поведение, чрез таблици на добродетели (каквито са например „Десетте божи заповеди“). Основният принцип тук е, че сътвореното се задължава да върши всичко в името на някакво Божество и всяко неподчинение е упреквано в грях. Разбира се, в един будизъм липса идеята за грехопадението, но там има достатъчно правила за живот – права мисъл, право дело, право вглъбяване…

Четвъртата Духовна вълна е Вълната на Любовта, която Христос даде. Любовта вече прави прелом в културата и историята, прелом в човешката ни душевност. Тя освобождава човека от идеята да бъде служител на доброто и злото, като внася една нова мярка – да простиш и да обичаш врага си. Индивидуализираната личност, свободата на човека от расовата повеля е една друга тайна, която Любовта оставя – Христос сменя кръвното родство с духовно. Идеята за Любовта разкъсва небосвода на всички предшестващи я религии, родени от Вълните на Правдата, на митологичното и на егоцентричното съзнания. Духовната вълна на Любовта освобождава човека от веригата на земната властност. И безспорно Христос даде демонстрацията, че одухотворената материя може да възкръсва. Така Учението за Любовта не е само в идеята на прощението, а и в идеята на победата на Духа над материята, демонстрирана с Възкресението.

Вълната на Любовта позволи на човека да влезе в сърцевината на своя Сътворител – от това да не можем да кажем името на Бога, ни се дава Бог в Троица Единосъщна. Така Христос маха дистанцията човек-Бог, той каза най-великото: „Аз и Отец едно сме“. Разбира се, религията на християнството след това сложи достатъчно посредници между Бога и човека…

– А какво дава Мъдростта?

Духовната вълна на Мъдростта като стратегия е Знание за Живота. Тя носи принципа „Научи ни!“. Не прощението, а знанието. Но не знанието на очите, а на прозрението и интуицията, на очите на съзнанието. Мъдростта – казва Ваклуш Толев, е усвояване на света чрез прозрение и живот чрез откровение.

Мъдростта носи голямата идея за одухотворяване на Материята. Не отричане, а одухотворяване. Доктрината на Мъдростта казва: „Няма зло, има нееволюирало добро!“, „Знаещият е повече от безгрешния“, „човекът е един бог в развитие“, „Само Животът е непобедим!“… Идеи, които крият цели доктрини.

Всяка Духовна вълна кристализира в определени принципи и идеи, които учителите на човечеството носят на нас, за да ходим път в еволюцията. Мировият Учител донася Духовна вълна с всемирен характер, той не решава отделни проблеми. Неговото присъствие е въздействие върху цялото човешко битие. Учителите не крият – те показват, подсказват и си заминават. И това, което оставят е Учение – себе си като живот.

Това е и Школа Път на Мъдростта – тя изучава Учението Път на Мъдростта. И нейното предназначение е да изгражда мироглед за одухотворяване на материята и за йерархия на Духовните вълни! Разбира се, във всички времена е имало школи – те винаги са били йерархия в огньовете на еволюцията. Но Школа на Духовната вълна на Мъдростта досега не е имало.

– Школа Път на Мъдростта има своите учебни години и програми – какви теми ще се изучават през тази година? 

Тази година е част от един тематичен цикъл, в който разглеждаме идеи и теми, свързани с Живота. Не животът като съществуване, а Животът като Богоосъществяване. Защото само Бог живее, човекът още съществува. Но тайната на човека е, че носи енигмата на Живота! Тази тематика започна още миналата година с теми като: „Огън и Светлина“, „Материя, Енергия, Мироздание“, „Пътят на Кундалини“ и др. Тази година ще имаме събеседвания и дискусии върху теми като: „Същност и йерархия на съзнанието“, „Молитва и съзерцание“, „Книгата на Живота – Дух и Материя“… Всички тези лекции са публикувани в списание „Нур“. А всяка тема сама за себе си има стойност, защото дава обяснение на един откъс от великата тайна.

В Мъдростта тайни няма да има, но тайнства ще има, казва Ваклуш Толев. Затова и Школата е свободна от обреди, но отговорна пред тайнствата. Тайнства като енергия за посвещение, с което не друг, а личната ви будност ви кръщава. Знанието на Школата не е това, което институтът религия дава или което научният институт създава – то е пълнотата на човека бог в развитие. В Мъдростта няма академични принципи. Мъдростта не може да бъде преподавана – тя е вътрешен живот!

– Езотерична школа ли е Школа „Път на Мъдростта“? 

Учението Път на Мъдростта не обхваща само пласт от битието, то дава знание за одухотворяване на всички лъчи на еволюцията – жизнелюбие, моление, философия, изкуство, наука… Школа Път на Мъдростта третира нравствени проблеми, но не е етика; осветява исторически тенденции, но не е история; дава философски знания, но не е философия; извежда живеца на мистични учения, но не е окултизъм. Тя сгръща всичко това и дава Знанието на Духовната вълна на Мъдростта.

Учението Път на Мъдростта не е религия, а нова култура. Но то не може да не направи преценка на миналите знания и култури. Затова Ваклуш Толев има лекции върху история и теория на мировите религиозни учения; върху езотеричните школи и мистичните учения във всички духовни вълни; върху религиите в българските земи… Една отговорна преценка на планетното знание, а разбира се и на националния ни път. Защото всеки народ трябва да знае предназначението си, пътя на националния дух. Българският народ има предназначение, затова наша отговорност е да изведем историята му – духовните дарове като провиденция…

– Кой може да присъства в тази Школа? 

Всеки, чието достойнство и предназначение го отвело в Пътя на Мъдростта. Ученичеството е право на присъствие – с отговорност. И още в една от първите си лекции, Ваклуш Толев беше казал, че свидетелство за преминаване в тази школа не се дава, нито пък дипломи. В духовния свят няма дипломи – там има йерархии. И може би единственият изпит, който има човек, това е да е събудил чувството си за достойнство и чувството за приложна воля. Приложната воля на достойнството е пътят към Мъдростта.

 – На 13 октомври ще бъде откриването на учебната година, която ще бъде под надслов „Книгата на Живота – олтарът на Мъдростта“. Какво бихте си пожелали за новата учебна година? 

В Мъдростта Книгата на Живота не е само локализация на свещеност и сакралност – тя е самото Дихание, материализирано като олтар на изповедание. Този олтар не е вън, той е  вътре в човека – Книгата на Живота е съзнанието на Бога у нас.

В едно от своите послания Ваклуш Толев казва: „В Мъдростта Пътят се ходи като просветление, знанието се живее като откровение, волята се прилага като служение!“ Така че онова, което бихме могли да си пожелаем е осъзната духовност – прозрение в усвояването на тайните и култура в осъществяването им. Защото само осъзнатата духовност има устойчивост. А колкото повече събуденото прозрение определя поведението, толкова повече зримата взаимност се осъществява.