Темата за еснафската благотворителност в Търново през Възраждането до момента е застъпвана твърде спорадично, което породи интересът ми към нея. На конференция, организирана от СУБ – Клон Велико Търново, представих изследване за благодетелната дейност на търновския абаджийски еснаф.
Според наличните сведения абаджийският еснаф в Търново е сред пионерите на разгърналата се сериозна благодетелна дейност през възрожденския период. Това едва ли е случайно, като се има предвид неговото дълголетно стабилно присъствие в местния стопански живот, най-ранните сведения за което са от края на ХVІ в. Макар и оскъдни, сведенията документират развито абаджийско производство през ХVІІ и ХVІІІ в. В средата на ХІХ в. занаятчиите в този бранш наброяват около 400 души, които разполагат с 50–60 дюкяна. По това време еснафът притежава и хан, с прилежащи фурна и кафене, разположени в горната северна част на днешната ул. „Н. Пиколо”. Със своето автономно управление, еднороден етнически състав и безспорен авторитет, търновският абаджийски еснаф е значим фактор в социално-икономическата структура на града. Осезаема и твърде показателна е благодетелната му дейност в полза на местните културно-просветни и духовни институции.
Абаджийският еснаф изиграва съществена роля за появата и утвърждаването на първите български просветни огнища. По негова инициатива през 1822 г. се открива първото българско килийно училище в Търново, за чието организиране е привлечен будния духовник и просветител отец Зотик. То поставя началото на българското учебно дело в града, а в основата му заляга родолюбивото желание на майсторите от еснафа „…да си учат децата на български”. По-късно, през 1829/30 г., отново по настояване на абаджийския еснаф се отваря ново българско училище в метоха на Преображенския манастир в Търново. Училище от килиен тип е организирано през 1834 г. и в дома на Стойко Абаджията, който е сред първите учители, преподавали на български език. Благодетелното присъствие на абаджийската организация по отношение на учебното дело в Търново е закодирано и в сведенията за взаимното училище при църквата „Св. Никола”, открито през 1839 г. със съдействието на градските еснафи.
В средата на 60-те години на ХІХ век в подкрепа на българското учебно дело се въвежда практиката на отчисляване на лихвите от общия еснафски капитал или на приходите от притежавани имоти за определено време. Абаджийският еснаф е сред първите, изразили подобна дарителска воля чрез специално „Съгласително писмо” от 26.Х.1865, с което за период от три години предоставя дохода си от Абаджийския хан за училищни нужди.
Наред с колективните финансови помощи от името на абаджийска гилдия, са налице и редица индивидуални дарения. Сред най-големите спомоществователи се нарежда дългогодишния първомайстор на еснафа х. Георги Кисимов, дарил сумата от 1000 гр. за подпомагане на българското учебно дело. Известен с благодетелните си дела и грижи за развитието на градските училища е и друг първомайстор на абаджиите – Ганчо Русев. Дарения в размер до 200 гр. правят и други членове на еснафа.
Съществено място в системата на еснафската благотворителност заемат енорийските и манастирски храмове. Първите документирани благодетелни инициативи в тази насока отново са свързани с абаджийския еснаф, който през 1825 г. се ангажира активно с възстановяването на Преображенския манастир. В периода 1825–1831 г. от абаджийската каса са предоставени 790 гр. за належащи нужди, като еснафът поема и патронажа над възстановената обител. Освен това през 1833 г. от негово име манастирът получава в дар едно обковано със сребро евангелие, а през 1849 г. – голям железен свещник. Значително по-късно еснафът предоставя безвъзмездно и стопанисвания от него хан в Търново.
Благодетелната дейност на абаджийския еснаф обхваща и редица градски духовни средища, като според наличните сведения има заслуги за издигането на 4 православни храма в Търново. През 1836 г. еснафът подпомага финансово строежа на църквата „Св. Никола”, на която по-късно дарява кандило и предоставя средства за направата на два големи свещника. Следвайки установилата се традиция, абаджийският еснаф подарява за храма и икона с образа на своя светец-покровител – Св. Андрей Първозвани.
В началото на 40-те години на ХІХ век абаджийското сдружение, наред с по-големите еснафи в града, съдейства за изграждането на църквата „Рождество Пресветая Богородица”. През 1861/62 г. за новостроящата се църква „Св. Св. Кирил и Методий” абаджийският еснаф отпуска сумата от 800 гроша. Десетилетие по-късно еснафът подпомага строежа на още един търновски храм – „Св. Константин и Елена”, като безвъзмездната му лепта за него е в размер на 500 гроша.
Благодетелната дейност на търновските абаджии по отношение на православните храмове в града включва също финансови средства, предоставяни на общинското църковно настоятелство, откъдето те са пренасочвани съобразно належащите храмови нужди. Така например, в периода 1866–1868 г. абаджийският еснаф чрез своя представител Костадин Кочев внася сумата от 3000 гроша. За същия период документалните източници са съхранили имената и на редица абаджии, чиито индивидуални дарения за обществена полза варират в рамките от 15 до 180 гроша. Наред с това гилдията на абаджиите, подобно на другите еснафски организации, отделя ежегодно определени суми за задоволяване на църковните нужди от восък, дървено масло и пр.
Изложените данни очертават благодетелната дейност на търновския абаджийски еснаф през втората и третата четвърт на ХІХ в. Общата оскъдност на съхранените писмени свидетелства не позволява да се обхване цялостния принос не само на абаджийското съсловие в частност, но и на занаятчийството в Търново като цяло. Причините за това се дължат както на превратностите на времето, заличило тези следи, така и на обстоятелството, че не винаги в писмените източници се споменава професионалното занятие на дарителите. Повечето от тях просто остават анонимни, водени колкото от скромност, толкова и от убеждението, че делата са по-важни от думите.
д-р Теменуга Георгиева –
Регионален исторически музей – Велико Търново
